Действие на играта
Правилата на футбола за екипировката, игралното поле, поведението на участниците и определянето на резултатите се основават на 17 закона. Делегатите на Le Conseil de l’Association Internationale de Football FIFA и представителите на четирите футболни асоциации в Обединеното кралство имат право да променят законите.
Правила
През целия ХХ век има малко съществени промени във футболните закони. Всъщност преди реформите през 90-те години на ХХ век значителната промяна на правилата е преработването на правилото за засада през 1925 г. Преди това атакуващ играч (т.е. такъв, който се намира в противниковата половина на терена) се е считал за офсайд, ако между него и вратата е имало по-малко от трима противникови играчи, когато топката му е била “подадена”. Корекцията в регламента, която намали броя на намесващите се играчи от трима на двама, доведе до повече голове. В резултат на това се появиха нови техники за защита и състави. Смяната на играчите е разрешена за първи път през 1965 г., а от 1995 г. насам отборите имат право да пускат по трима заместници.
Последните промени в правилата спомогнаха за увеличаване на темпото на играта, нападателните инциденти и успешната игра. Благодарение на правилото за обратен пас на вратарите вече не е позволено да боравят с топката, след като тя е била изритана към тях от съотборник. Червени картони се издават за “професионални фаулове”, които се извършват умишлено с цел да се попречи на противника да отбележи гол, както и за борба отзад (отнемане на топката от играч чрез ритане или спиране с обувки). Играчите се предупреждават, ако се опитват да спечелят свободни удари или дузпи чрез “гмуркане” (симулиране на фаул). Вратарите вече са длъжни да изчистват топката от ръцете си в рамките на шест секунди, а контузените играчи се евакуират от терена на носилка. И накрая, правилото за засада беше променено, така че нападателите да могат да бъдат засадени, ако са на едно ниво с предпоследния защитник.
Културните и турнирните обстоятелства оказват значително влияние върху начина, по който се тълкуват футболните правила. В Обединеното кралство вдигането на краката над нивото на кръста, за да се играе с топката, е по-малко вероятно да се счита за рисковано, отколкото в Южна Европа. За разлика от последните срещи от Световното първенство, британската игра може да бъде толерантна към наказателните удари отзад. ФИФА твърди, че “решението на съдията е окончателно”, и затова не се колебае да прекъсне хода на играта, за да даде възможност за видеопреглед на незначителни решения. От друга страна, при най-сериозните бъдещи ревизии или преосмисляния на футболните разпоредби може да се използват по-ефективни технологии в помощ на длъжностните лица по време на мача. Дисциплинарните комисии във футбола вече използват видеозаписи след мач, особено за отсъждане на агресивна игра и оценка на работата на съдиите.
Игрище и екипировка
Правоъгълното наказателно поле пред вратата, което е широко 44 ярда (40,2 метра) и се простира навътре в терена 18 ярда (16,5 метра), е широко 44 ярда (40,2 метра) и се простира навътре в терена 18 ярда (16,5 метра). Вратата се състои от рамка с мрежа, която е с размери 8 ярда (7,3 метра) широка и 8 фута (2,4 метра) висока. Игралната повърхност (теренът) трябва да бъде с дължина 100-130 ярда (90-120 метра) и ширина 50-100 ярда (45-90 метра) за вътрешни мачове и 110-120 ярда (70-80 метра) дължина и ширина за международни състезания. На по-малък терен жените, децата и зрелите играчи могат да играят по-кратко. Състезанието се наблюдава от съдия, който е и времеизмервач. В същото време двама асистенти патрулират по тъчлиниите или страничните линии, като сигнализират за излизане на топката от игрището и за засада.
Тениските, шортите и чорапите на играчите обозначават отбора, за който играят. Задължително е да се носят обувки и протектори за пищялки. Вратарите трябва да се отличават от всички останали играчи и от длъжностните лица на мача, а двата отбора трябва да носят различни униформи.
