Футболът по света
Първите лиги са в Англия и Шотландия, но през 90-те и 90-те години на XIX век се появяват в повечето европейски страни, което им позволява да създадат свои компании. Много шотландски професионални играчи се преместват на юг, за да играят за английските клубове, излагайки английските играчи и фенове на по-сложни умения за игра с топка и на стойността на екипната работа и пасовете. До Втората световна война англичаните продължават да оказват влияние върху развитието на футбола чрез редовни клубни турнета в чужбина и континентални треньорски кариери на бивши играчи. В Централна Европа пътуващите шотландци са особено често срещани. Треньорското наследство и опитът на Джон Мадън в Прага и Джими Хоган в Австрия пораждат междувоенната Дунавска футболна школа.
Футболът в Европа отразява неотдавнашните политически, икономически и културни катаклизми. Нарастващият национализъм и предразсъдъци проникнаха в мачовете, често като предвестник на бъдещи конфликти. Международните мачове в Европа през 30-те години на ХХ в. често се разглеждат като национални тестове за физическа и военна мощ. От друга страна, по време на ранния си бум след Втората световна война, който съвпада с преминаването на Европа от военни действия към усилия за възстановяване и повече интернационализъм, футболът се радва на многобройни и добре възпитани зрители. Напоследък футболът става все по-расистки натоварен, като през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, когато много треньори проектират негативни стереотипи върху чернокожите играчи, феновете рутинно малтретират небелите на терена и извън него. Футболните власти не успяваха да се намесят, когато по време на мачовете възникваха расистки инциденти. Като цяло расизмът в спорта отразява по-широки социално-икономически проблеми в Западна Европа. Икономическото влошаване и засилващите се националистически настроения също белязаха футболната култура в посткомунистическа Източна Европа. Враждебните действия, които избухнаха по време на гражданската война в Югославия, бяха предизвестени по време на мача между сръбския отбор “Цървена звезда” Белград и хърватския “Динамо” Загреб през май 1990 г., когато съперничещи си привърженици и сръбската полиция за борба с безредиците избухнаха на терена, ранявайки играчи и треньори.
Олимпийски игри по футбол:
Състезанията по футбол на Летните олимпийски игри през 2020 г. се провеждат в Япония от 21 юли до 7 август 2021 г. Мачове се проведоха и в Кашима, Сайтама, Сапоро, Рифу и Йокохама, както и в града домакин на олимпийските игри Токио. В състезанието имат право да участват отбори от асоциирани с ФИФА асоциации.
Във футбола отборите с 11 играчи се борят за отбелязване на голове, като напредват с топката във вратата на противника. Играта с топка е проста. Това е спорт, който се играе на всички континенти. Над 250 милиона души в повече от 200 държави и региони участват във футбола.
Правилата на играта са изготвени по време на среща на новосъздадената Футболна асоциация в Лондон през 1863 г. От 1930 г. насам на всеки четири години Световната купа на ФИФА е значимо спортно събитие със силен телевизионен рейтинг в цял свят.
Мъжкият олимпийски футбол има по-продължителна история от Световната купа на ФИФА, като от Париж 1900 г. насам са се играли всички игри, с изключение на игрите в Лос Анджелис през 1932 г. До 1984 г. в Лос Анджелис участието е ограничено до аматьори. Сега Игрите са световна витрина за младежки таланти и турнирът привлича голямо внимание.
Фокусът върху младите спортисти се дължи на правило, въведено на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., което ограничава играчите до максимална възраст 23 години. След Атланта през 1996 г. на отборите е разрешено да имат трима играчи, които са надхвърлили възрастта си.
На игрите в Атланта през 1996 г. е добавено състезание за жени. В него няма ограничения за възрастта. Женският футбол придобива все по-голяма популярност и растеж в световен мащаб благодарение на включването му в Олимпийските игри.
Поглед към игрите в Токио през 2020 г.
През аматьорската епоха в състезанието по футбол за мъже побеждаваха разнообразни нации. През последните години доминират южноамериканските държави. Бразилия, която е спечелила повече световни купи от всяка друга държава, спечели единствения си досега олимпийски златен медал пред родните си фенове на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Мексико спечели мача за златото в Лондон 2012 г., а Аржентина спечели златото в Пекин 2008 г. и Атина 2004 г., като на последния финал победи съседния южноамерикански Парагвай.
Испания е последната европейска нация, която печели златен медал, което тя прави през 1992 г. на домашните си игри в Барселона. Нито една азиатска държава не е печелила злато; Япония взе бронз в Мексико през 1968 г. и четвърто място в Лондон през 2012 г.
САЩ са спечелили четири от шестте проведени досега състезания при жените, но през 2016 г. в Рио отстъпиха на крайния победител Швеция. Япония завърши на второ място в Лондон през 2012 г. Тези нации ще се състезават в Токио 2020, но глобалната експанзия на играта може да доведе до появата на очарователни нови отбори, като Чили или Замбия.
